Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) ще достигне 5,2 млрд. евро, или 4% от прогнозния БВП, към края на октомври. Това показват предварителните оценки на Министерството на финансите, публикувани на 2 ноември.
Само за месец недостигът нараства с около 1,5 млрд. евро. Към края на септември касовият дефицит беше 3,669 млрд. евро, или 2,8% от БВП.
Приходите растат, разходите – по-бързо
За десетте месеца в бюджета влизат 37,5 млрд. евро приходи, помощи и дарения – 75,6% от годишния план и с 3,4 млрд. евро (9,9%) повече от година по-рано. Данъчните приходи са нараснали с 2,4 млрд. евро (8,7%), а помощите и даренията – с 1,5 млрд. евро. Неданъчните приходи обаче са с 0,6 млрд. евро по-малко, главно заради по-ниските дивиденти от държавните дружества.
Разходите по КФП, включително вноската в бюджета на ЕС, възлизат на 42,7 млрд. евро (75,1% от плана) при 37,5 млрд. евро към октомври 2025 г. Основните причини за ръста според финансовото министерство са:
- социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, осъвременени по „швейцарското правило“ от 1 юли 2025 г. и от 1 юли 2026 г.;
- разходите за персонал – по-високата минимална заплата от януари 2026 г. и увеличението на заплатите с натрупаната инфлация за 2025 г.;
- капиталовите разходи по Плана за възстановяване и устойчивост и Инвестиционната програма на общините.
Защо октомври е толкова „скъп“
Само през октомври капиталовите разходи и трансферите надхвърлят 1,1 млрд. евро. Около 0,6 млрд. евро са по европейски програми (от тях 0,5 млрд. евро по ПВУ), а около 0,5 млрд. евро са от националния бюджет, като 0,4 млрд. евро са по бюджета на Министерството на отбраната.
Министерството обяснява концентрацията на плащания с късното приемане на бюджета за 2026 г., края на строителния сезон, плащанията към доставчици на военна техника и приключването на проекти по ПВУ. Към края на септември бяха изпълнени около 50% от планираните за годината капиталови разходи. Вноската на България в общия бюджет на ЕС към 31 октомври е 1,0 млрд. евро.
Контекст: колко е 4% и какво следва
Законът за държавния бюджет за 2026 г. допуска касов дефицит от 5,7% от БВП за цялата година, така че формално правителството все още е в рамките на плана. Ориентирът в Пакта за стабилност и растеж на ЕС обаче е 3%, но той се изчислява по начислена основа (методологията на Евростат), а не на касова. Двете числа може да се различават, затова окончателната оценка за съответствие с европейските правила ще стане ясна едва след годишните данни на НСИ и Евростат.
Последните два месеца на годината обикновено са най-натоварени откъм разходи, тъй като министерствата и общините разплащат договори преди края на бюджетната година. Това означава, че касовият резултат към декември може да бъде чувствително по-висок от октомврийския.
За домакинствата и бизнеса големината на дефицита има значение най-вече чрез държавния дълг и цената на финансирането – по-високите заемни нужди на държавата обикновено се отразяват в доходността по държавните ценни книжа и в разходите за лихви, които бюджетът плаща в следващите години.
Източник: БТА / Министерство на финансите