Европейската комисия представи днес годишните си доклади за напредъка на страните, които кандидатстват за членство в ЕС. Черна гора е най-близо до присъединяване и се очаква да влезе в съюза през 2028 г., Сърбия не отбелязва съществен напредък, а за Северна Македония Брюксел чака конституционни промени.
Оценките бяха представени от еврокомисаря по разширяването Марта Кос пред комисията по външни работи на Европейския парламент. „Вървим по пътя към следващото разширяване на ЕС“, заяви тя.
Кой къде е по пътя към ЕС
- Черна гора – най-напред в процеса; членството се очаква през 2028 г.
- Албания – по думите на Кос се очаква да приключи преговорите до края на 2026 г.
- Украйна и Молдова – готови да започнат преговори по всички въпроси.
- Сърбия – 22 от общо 35 преговорни глави са отворени, но само две са временно затворени.
- Северна Македония – преговорите могат да започнат веднага щом Скопие изпълни изискванията, включително промените в конституцията.
Сърбия: бавно темпо и отдалечаване от външната политика на ЕС
Оценката за Белград е най-критичната в пакета. Комисията посочва като основни проблеми върховенството на закона, независимостта на съдебната власт, борбата с корупцията и свободата на медиите, като отчита влошаване на медийната среда. Напредъкът в технически области като статистика, енергетика, цифрови публични услуги и митници не е подкрепен от политически реформи.
Съгласуваността на Сърбия с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС е спаднала до 63% през 2026 г. при 67% година по-рано. Белград продължава да не се присъединява към санкциите срещу Русия и Беларус, а в нормализирането на отношенията с Косово също няма съществен напредък.
Защо това е важно за България
От всички кандидатки Северна Македония е тази, чийто път най-пряко зависи от отношенията със София. Страната е кандидат за членство от 2005 г., но преговорите все още не са започнали. Докладчикът на Европейския парламент за нея Томас Вайц (Зелени, Австрия) заяви, че част от откритите въпроси са двустранни, а други – като включването на малцинствата в конституцията – са на европейско равнище. Според него конституционните промени трябва да бъдат приети, а единственият изход от застоя са разговорите между правителствата на България и Северна Македония. Той предложи Кос да се включи в дипломатическите усилия и посочи Хърватия и Черна гора като пример за решаване на двустранни спорове.
Българският евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) поиска от Комисията да даде определение какво е „двустранен въпрос“. Кос обеща писмен отговор, който ще бъде важен за начина, по който ЕС разглежда спорните теми между София и Скопие.