Девет месеца след като левът отстъпи място на еврото, на касата в кварталния магазин все още се чува едно и също изречение: „Преди беше по-евтино.“ Понякога е казано с горчивина, понякога с насмешка, но почти винаги с убеждението, че виновникът е ясен – новата валута. Данните от последните месеци обаче разказват по-сложна история. И точно затова заслужава да спрем за момент и да ги погледнем трезво.
Какво показват числата
По предварителни данни годишната инфлация в България през септември е 5,6% – най-високото ниво от май насам, след 5,1% през август. На пръв поглед това потвърждава всички опасения. Но ако разгледаме структурата, картината се променя. Най-силно поскъпване има при транспорта – над 25% на годишна база. Храните и безалкохолните напитки, които най-често свързваме с „еврото на касата“, са поскъпнали с около 1,4% за година. Ресторантите и хотелите са с ръст от около 9,5%, което също е осезаемо, но не е водещият двигател.
Горивата са ключът. По данни на Евростат през юли цените на горивата за лични превозни средства в България са били с над 22% по-високи спрямо година по-рано. Само че това не е български феномен: средно за ЕС ръстът е близо 17%, а поскъпване има в 25 от 27 държави членки, на фона на напрежението около Иран и енергийните пазари. С други думи – и страни, които плащат в евро от десетилетия, и такива, които изобщо не са в еврозоната, усещат същия удар.
Защо усещането не лъже, но и не обяснява всичко
Би било несправедливо да кажем на хората, че просто „си внушават“. Усещането за поскъпване е реално по няколко причини. Първо, при смяна на валутата всеки се превръща в счетоводител – сравняваме, преизчисляваме, забелязваме всяко закръгляне. Второ, услугите, които ползваме ежедневно – кафе, обяд, фризьор – наистина поскъпнаха по-видимо от общата кошница. Трето, когато транспортът поскъпва с една четвърт, това неизбежно се отразява на почти всичко останало с известно закъснение.
Има и друга гледна точка, която заслужава внимание: критиците на ранното присъединяване напомнят, че инфлацията у нас и преди еврото беше сред по-високите в ЕС и че малка отворена икономика губи част от гъвкавостта си. Това е легитимен аргумент за дебат. Но той е различен от твърдението, че самото евро е „вдигнало цените“ – а смесването на двете само затруднява разговора.
Какво наистина има значение за домакинствата
Вместо да спорим безкрайно за вината, по-полезно е да зададем практични въпроси. Има ли достатъчно прозрачност при формирането на цените на горивата и основните стоки? Работи ли ефективно контролът срещу неоправдано закръгляне? Получават ли най-уязвимите – пенсионери, самотни родители, хора в малките населени места, които зависят от колата – навременна подкрепа, когато енергийните цени скачат? И не на последно място: растат ли доходите достатъчно, за да компенсират поскъпването?
Тези въпроси не са нито „за“, нито „против“ еврото. Те са за това как държавата, бизнесът и потребителите се справят с външен шок, който никой не може да пренебрегне.
Заключение
Еврото е факт и няма да изчезне от портфейлите ни. Енергийната криза, за съжаление, също е факт. Ако искаме по-ниски сметки, трябва да насочим вниманието си там, където се образува натискът – към резервоара, към веригите на доставки, към конкуренцията на пазара. Честният разговор за цените започва с признанието, че простите обяснения рядко са верните. А най-добрата защита на семейния бюджет днес е информираният потребител, който сравнява, пита и изисква отчетност.
Медия поглед