Около 7,3 млн. израелци имат право да гласуват днес на първите парламентарни избори след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. Секциите са отворени от 7 до 22 ч. местно време, което съвпада с българското, а последните проучвания показват равенство между двата основни блока.
Основните израелски телевизии ще излязат с прогнози веднага след края на гласуването, а официалните резултати се очакват в следващите дни. Медиите в страната предвиждат много висока активност, а десетки хиляди израелци, които живеят в чужбина, са се прибрали, за да гласуват.
Кой срещу кого
Изборите се възприемат като референдум за премиера Бенямин Нетаняху. 77-годишният политик е ръководил правителството общо 19 години – повече от всеки свой предшественик – и в момента е подсъдим по дело за корупция. Той води коалиция от десни и крайнодесни партии. В кампанията си изтъква ударите срещу „Хамас“ в Газа и „Хизбула“ в Ливан и обещава да „довърши работата“ в Иран, ако спечели. Двама от крайнодесните му министри – Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич – са предлагали планове за изселване на палестинци от Газа и Западния бряг.
Срещу него застава опозиционният блок „Яшар“, воден от бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот, който се определя като центрист. В него влизат бившите премиери Нафтали Бенет и Яир Лапид, както и Авигдор Либерман и Яир Голан. Блокът обещава комисия, която да разследва провалите, довели до 7 октомври.
Защо резултатът може да остане неясен дълго
Кнесетът има 120 места, а за управляващо мнозинство са нужни 61. Според последните проучвания нито един от двата блока не изглежда способен да стигне сам до тази граница, затова се очакват продължителни коалиционни преговори. Израелската система е позната с подобни задънени улици: между 2019 и 2022 г. страната проведе пет парламентарни избора.
Ролята на арабското малцинство, което е около 20% от населението, също може да се окаже важна. Според АФП сред него има силно недоволство от отношението на държавата. Вотът протича и на фона на нарастващата международна критика към войната в Газа и разширяването на селищата на окупирания Западен бряг.
Какво означава това извън Израел
- Близкият изток. От състава на следващото правителство зависи политиката към Иран, Газа и Западния бряг – теми, които пряко засягат сигурността в Източното Средиземноморие.
- Пазарите и пътуванията. Напрежението в региона традиционно се отразява на цените на петрола и на въздушния трафик, затова пазарите ще следят внимателно дали ще има бързо съставено правителство.
- Какво следва. Първите сигнали ще дадат прогнозите на телевизиите след 22 ч. Окончателната картина обаче може да стане ясна едва след седмици преговори.
Източник: БТА / АФП