Докато Вашингтон облекчава санкциите срещу руския дизел, Европейският съюз поема в обратна посока. Външните министри на ЕС одобриха близо 1600 нови санкционни вписвания срещу руския военнопромишлен комплекс, а Украйна изпълни условие на Унгария, което отваря пътя за следващия етап от преговорите за членство.
Най-голямото разширяване на санкциите от началото на войната
Решението беше прието на 12 октомври в Люксембург. Според съобщение на Съвета на ЕС, цитирано от индийската агенция ANI, новите мерки засягат 1569 физически и юридически лица – 826 руски компании и 743 техни ръководители. С тях общият брой на санкционираните по този режим доближава 4600.
В списъка попадат корабостроителници, авиационни и аерокосмически компании, производители на електроника и предприятия за ремонт на бронирана техника. Сред тях има доставчици на полупроводници, радари, оптика, навигационни системи и взривни вещества. По думите на върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас повече от половината вписвания са свързани с веригата за производство на балистични ракети. Активите на компаниите в ЕС се замразяват, а лицата получават забрана за влизане в Съюза.
Калас определи пакета като най-голямото разширяване на санкционния списък, откакто Русия започна войната, и посочи, че той ще направи производството на оръжие за Москва по-трудно, по-бавно и по-скъпо. Тя изрази надежда, че обявеното от Тръмп енергийно примирие ще бъде спазено, но отбеляза, че досега то не действа на практика. Още преди това Калас предупреди, че сега не е моментът за отслабване на натиска върху Русия, коментирайки облекчаването на американските санкции за руския дизел.
Унгарското условие е изпълнено
В същия ден Върховната рада прие с 266 гласа закон за образователните права на националните малцинства, който Володимир Зеленски подписа веднага. Законът позволява на училища, в които над половината ученици се обучават на малцинствен език, да получат специален статут, като директорът или заместникът му трябва да владеят този език. Мерките обхващат официалните езици на ЕС и езиците на коренните народи, но не и руския.
Будапеща поставяше приемането на закона като условие за напредъка на Киев по пътя към ЕС. В Закарпатска област живеят около 80 000 етнически унгарци. Унгарският премиер Петер Мадяр, чиято партия „Тиса“ спечели изборите през април, заяви, че законът ще улесни унгарските деца да използват майчиния си език. Външният министър Анита Орбан нарече гласуването важна стъпка.
Нови клъстери за Украйна и Молдова
Вечерта на 12 октомври ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн, чиято страна е председател на Съвета на ЕС, обяви, че всички 27 държави членки са се съгласили да отворят клъстери 2 и 3 – „Вътрешен пазар“ и „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ – за Украйна и Молдова. Официалното им отваряне е насрочено за междуправителствена конференция в Люксембург във вторник, 13 октомври.
Първите два клъстера – за основните ценности и върховенството на закона и за външните отношения – бяха отворени през юни и юли. Киев си поставя за цел до края на 2026 г. да бъдат отворени всичките шест преговорни клъстера.