Парламентарната комисия по отбрана подкрепи във вторник придобиването на още пет зенитно-ракетни комплекса, с което общата стойност на проекта за противовъздушна отбрана достига над 1,1 млрд. евро. Финансирането ще бъде осигурено по европейския инструмент SAFE.
Решението беше взето на извънредно заседание на комисията с 16 гласа „за“ и един „против“. Предложението е внесено от Министерския съвет и представлява актуализация на инвестиционен проект, част от който беше одобрен от Народното събрание още през 2024 г.
Два етапа на проекта
Първият етап обхваща една система IRIS-T SLM, чието придобиване вече беше предвидено с парламентарно решение отпреди две години. Вторият етап, който сега се добавя, включва още пет комплекса. Пакетът съдържа гаранционна и начална логистична поддръжка, ракети и допълнително оборудване.
При първия етап има и промени. Мултисензорният тракер ще бъде заменен, а сроковете за доставка – съкратени. Стойността на договора намалява леко – от 182 114 311 евро на 180 605 928 евро. Общата сума за двата етапа, финансирани чрез SAFE (Мерки за сигурността на Европа), възлиза на 1 106 466 933 евро.
Освен самите системи проектът предвижда:
- възможност за дългосрочно индустриално сътрудничество;
- изграждане на инфраструктура за експлоатация и съхранение на ракетите;
- възможно придобиване на безпилотни летателни системи към комплексите.
Как ще бъде реализирана сделката
Проектът ще се изпълнява чрез програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия, както и чрез допълнително споразумение към договора за доставка с германския производител Diehl Defence.
На фона на напрежението в Черно море
Гласуването съвпадна с нови дронови атаки срещу търговски кораби близо до българското крайбрежие. Втората точка от дневния ред на комисията беше изслушване на министъра на отбраната Димитър Стоянов, който заяви, че заплахите в Черно море нарастват. Той посочи, че войната на Русия срещу Украйна създава съществени рискове за националната сигурност.
Стоянов обърна внимание и на техническите ограничения. Според него няма системи, които да наблюдават дронове на разстояние от 130 километра, а свалянето им изисква изтребители. Министърът съобщи още, че България е изпратила писмо до НАТО с искане за помощ в областта на противовъздушната отбрана, радарното наблюдение и морското патрулиране.
По думите му Консултативният съвет за национална сигурност е решил миналата седмица страната да не иска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, но въпросът трябва да бъде преценяван много внимателно.